Ивайло Калфин пред Dir.bg: Частично приемане на България в Шенген е по-добре от нищо
По този повод Dir.bg разговаря с някогашния министър на външните работи Ивайло Калфин. Той е безапелационен, че България е подготвена за Шенген, а частичното приемане на страната ни ще е по-добре от нищо, въпреки и доста по-зле от пълноправно участие. Австрия и Нидерландия парират България заради вътрешни аргументи, счита Калфин. Бившият външен министър твърди още, че изгода от правосъдни процедури няма да има, в случай че страната ни не бъде призната в Шенген. Той обаче счита, че страната ни има инструмент, който е мощен.
- Г-н Калфин, още веднъж стартира да се прокрадва концепцията за отчасти приемане на България в Шенген. Вчера за това заприказва депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев, който сподели, че евентуално ще бъдем признати във въздушния Шенген до края на декември и ще получим ясна пътна карта за присъединение към морския и сухопътния. Какво ще донесе това за страната ни, има ли вид да останем на половина в Шенген след толкоз години битка да бъдем признати или пък е стъпка напред?
- Мисля, че няма смисъл да разясняваме нещо преди да се е случило. Г-н Мирчев не е най-хубавият представител по тази тематика. Нека да забележим какво ще реши Съветът на вътрешните министри в Брюксел, който заседава. Това е концепция, която от дълго време се поддържа и промотира от много български държавни управления - в случай че не можем да влезем в Шенген, да влезем най-малко отчасти през летищата. Какво значи това? Това не прави на практика промени за българските жители, тъй като на летището по този начин или другояче се минава с паспорти. Може би в някои страни при директни транспорти или при пристигане и тръгване може да се мине без паспортна инспекция, само че като цяло множеството пъти ще се минава с такава. Това обаче няма да се отнася за сухопътните граници, в това число огромните пътувания към южните ни съседки - Гърция, Турция. При интернационалния превоз, който минава през България и т.н, там ще останат гранични пунктове и инспекции, каквито има и до момента.
Добре ли е подобен вид? По-добре от нищо и доста по-зле от пълноправно участие. Защото, като приказваме за участие в Шенген, приказваме за осъществяване на справедливи критерии, което България от дълго време го е направила. Факт е, че някои държави-членки връщат назад краткотрайно граничния надзор и не изключвам, в случай че България е член на Шенген, да направи същото. Апетитът за прекосяване на бежански талази през страната ни на север ще се усили доста. Но едно е да го вкарваме по наше предпочитание, тъй като има справедлива нужда, друго е да ни държат пред вратата и да ни споделят не сте подготвени още.
- Днес министър председателят Денков съобщи, че страната ни има голям прогрес през последните месеци, има поради визитите на представители на Нидерландия и Австрия. Именно отчетът от тези визити ще се преглежда през днешния ден в Брюксел, въпреки и да не се гласоподава. Готова ли е в действителност България за влизане в Шенген?
- България доста от дълго време е подготвена. Премиерът наподобява се разболява от заболяването да си мисли, че от него стартира светът. Подобни инспекции е имало доста, визити по границата е имало още повече, Европейската комисия от години споделя, че България е подготвена, Европейският парламент също. Страните членки са правили неведнъж сходни задачи, които да отидат на границата и които са доказвали, че страната ни е подготвена. Така че това, че сме подготвени, не е ново. Разбира се, би трябвало да се има поради, че България е гранична страна, а граничната страна постоянно е подложена на напън.
Сигурно ще се вземе поради и това, че излезе американски отчет, в който се споделя, че минават бежанци през канали за трафик на хора през България, което несъмнено не ни оказва помощ. Но по този начин или другояче, ние сме както останалите южни страни - страна, подложена на напън, тъй че в никакъв случай няма да стигнем до миг, когато да кажем " Нито един незаконен преселник не минава през България ". Въпросът е да има съответни старания, които да дават резултати. България е в положение да го направи и няма потребност да ни карат да чакаме и някой да реши нещо, което по този начин или другояче се случва.
- Защо Австрия и Нидерландия не желаят приемането ни в Шенген?
- По вътрешни аргументи, тъй като и в едната, и в другата страна въпросът с възходящата емиграция е доста остра вътрешнополитическа тематика. Към това се прибавиха и идните избори в Нидерландия, това ще бъде и част от предизборната акция. За страдание, с България и Румъния се оправдават вътрешнополитически тези, което не е заслужено. В смисъл, че през България и Румъния не минава огромният трафик на бежанци, ние знаем за Балканския път, той ни заобикаля не минава през страната ни. Така, че участието на България и Румъния в Шенген по никакъв метод няма да облекчи и утежни обстановката с мигрантите в Австрия и Нидерландия.
Нещо повече, тези две страни приказват за промени в Шенген. Да, такива са нужни, зоната е основана, когато не е имало такава мощна емигрантска вълна, само че това значи страни като тях да стартират да поемат повече задължения, да не е цялата тежест върху граничните страни.
- А няма ли по-скоро бизнес ползи?
- Могат да се търсят някакви, само че не мисля, че са съществени, тъй като, в последна сметка, не са единствено австрийските и нидерландските бизнеси, които имат друг интерес. Да, приказва се, че нидерландските пристанища губят от засилените вложения в гръцките пристанища, само че да не забравяме, че инфраструктурата не е прелестна, тъй че не мисля, че това по някакъв важен метод ще засегне чийто и да било стопански интерес. По-скоро е вътрешнополитическа реторика.
- Трябва ли да останем в пакет с Румъния и в случай че още веднъж до края на декември не бъдем признати по никакъв метод в Шенген, належащо ли е да стартираме правосъдни процедури? Румъния наскоро заприказва за такава алтернатива...
- Съдебните процедури са безмислени, тъй като няма по какъв начин да съумеят. Това е едно от решенията, които в Европейски Съюз се взимат с единогласие, което значи, че всяка една страна членка преценя, има своите причини, никой съд не може да я задължи да вземе някакво друго решение.
Дали би трябвало или дали може да се разделим от Румъния? Теоретично може, само че това ще бъде забележителен проблем, тъй като би трябвало да създадем укрепена шенгенска граница и от двете страни - и от българска и от румънска страна, само че не е невероятно, тъй като, спомняте си при предходните полемики в действителност Австрия спря Румъния. Нидерландия бе подготвена да пусне Румъния, само че да спре България.
- Бихте ли споделили вашия опит като външен министър, по какъв начин се позволяват сходен жанр обстановки? Това ли е най-трудно разрешимата обстановка, която се влачи с години?
- Според мен ние я направихме мъчно разрешима, изключително в последните години, когато има една или две страни, които ни пречат. Начинът да се решат сходни проблеми и то без да става толкоз обществено и много по-ефективно е да се употребяват инструментите, които и ние имаме в Европейски Съюз. В него се водят договаряния по разнообразни тематики. Някои от тях са доста значими за разнообразни страни, несъмнено и за Нидерландия и Австрия, където поддръжката на България или неподкрепата на страната ни е значима. Така че тази тематика от дълго време би могла да се пакетира. Преди много повече години имаше повече страни, които бяха срещу разширението на Шенген, в този момент се сведоха до една - две, тъй че е допустимо това нещо да се случи.
Пример мога да Ви дам, въпреки, че за него не се чу доста. Заради него се появи надписът на еврото на кирилица. Защото се опитваха тогава да ни убедят от Европейски Съюз, че няма потребност да се написа на кирилица, това основава огромни проблеми на Европейската централна банка. Едва ли не гръцкото изписване е доста близко оптически до кирилицата и така нататък Аргументите ни, че ние сме влезнали и в контракта за присъединение еврото се написа евро, а не euro, и че е написано на български, не работеха. Докато в последна сметка България, откакто всички причини не бяха задоволително смислени и правни, не сложи под въпрос подписването на едно от споразуменията за напредването на договарянията на Черна гора.
Разбира се, съгласно тази страна, им обяснихме, тогава България беше един от огромните поддръжници на разширението на Балканите. Накрая въпросът се позволи, без да се стигне до огромни драми, интернационалните кавги и така нататък И в последна сметка се появи надписът на български. Тук не споделям, че би трябвало да се изнудва при всеки случай Европейски Съюз, само че имаме инструмент, който е мощен и тогава, когато имаме и правните причини да настояваме за нещо, България има по какъв начин да го отстоява.
- Г-н Калфин, още веднъж стартира да се прокрадва концепцията за отчасти приемане на България в Шенген. Вчера за това заприказва депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев, който сподели, че евентуално ще бъдем признати във въздушния Шенген до края на декември и ще получим ясна пътна карта за присъединение към морския и сухопътния. Какво ще донесе това за страната ни, има ли вид да останем на половина в Шенген след толкоз години битка да бъдем признати или пък е стъпка напред?
- Мисля, че няма смисъл да разясняваме нещо преди да се е случило. Г-н Мирчев не е най-хубавият представител по тази тематика. Нека да забележим какво ще реши Съветът на вътрешните министри в Брюксел, който заседава. Това е концепция, която от дълго време се поддържа и промотира от много български държавни управления - в случай че не можем да влезем в Шенген, да влезем най-малко отчасти през летищата. Какво значи това? Това не прави на практика промени за българските жители, тъй като на летището по този начин или другояче се минава с паспорти. Може би в някои страни при директни транспорти или при пристигане и тръгване може да се мине без паспортна инспекция, само че като цяло множеството пъти ще се минава с такава. Това обаче няма да се отнася за сухопътните граници, в това число огромните пътувания към южните ни съседки - Гърция, Турция. При интернационалния превоз, който минава през България и т.н, там ще останат гранични пунктове и инспекции, каквито има и до момента.
Добре ли е подобен вид? По-добре от нищо и доста по-зле от пълноправно участие. Защото, като приказваме за участие в Шенген, приказваме за осъществяване на справедливи критерии, което България от дълго време го е направила. Факт е, че някои държави-членки връщат назад краткотрайно граничния надзор и не изключвам, в случай че България е член на Шенген, да направи същото. Апетитът за прекосяване на бежански талази през страната ни на север ще се усили доста. Но едно е да го вкарваме по наше предпочитание, тъй като има справедлива нужда, друго е да ни държат пред вратата и да ни споделят не сте подготвени още.
- Днес министър председателят Денков съобщи, че страната ни има голям прогрес през последните месеци, има поради визитите на представители на Нидерландия и Австрия. Именно отчетът от тези визити ще се преглежда през днешния ден в Брюксел, въпреки и да не се гласоподава. Готова ли е в действителност България за влизане в Шенген?
- България доста от дълго време е подготвена. Премиерът наподобява се разболява от заболяването да си мисли, че от него стартира светът. Подобни инспекции е имало доста, визити по границата е имало още повече, Европейската комисия от години споделя, че България е подготвена, Европейският парламент също. Страните членки са правили неведнъж сходни задачи, които да отидат на границата и които са доказвали, че страната ни е подготвена. Така че това, че сме подготвени, не е ново. Разбира се, би трябвало да се има поради, че България е гранична страна, а граничната страна постоянно е подложена на напън.
Сигурно ще се вземе поради и това, че излезе американски отчет, в който се споделя, че минават бежанци през канали за трафик на хора през България, което несъмнено не ни оказва помощ. Но по този начин или другояче, ние сме както останалите южни страни - страна, подложена на напън, тъй че в никакъв случай няма да стигнем до миг, когато да кажем " Нито един незаконен преселник не минава през България ". Въпросът е да има съответни старания, които да дават резултати. България е в положение да го направи и няма потребност да ни карат да чакаме и някой да реши нещо, което по този начин или другояче се случва.
- Защо Австрия и Нидерландия не желаят приемането ни в Шенген?
- По вътрешни аргументи, тъй като и в едната, и в другата страна въпросът с възходящата емиграция е доста остра вътрешнополитическа тематика. Към това се прибавиха и идните избори в Нидерландия, това ще бъде и част от предизборната акция. За страдание, с България и Румъния се оправдават вътрешнополитически тези, което не е заслужено. В смисъл, че през България и Румъния не минава огромният трафик на бежанци, ние знаем за Балканския път, той ни заобикаля не минава през страната ни. Така, че участието на България и Румъния в Шенген по никакъв метод няма да облекчи и утежни обстановката с мигрантите в Австрия и Нидерландия.
Нещо повече, тези две страни приказват за промени в Шенген. Да, такива са нужни, зоната е основана, когато не е имало такава мощна емигрантска вълна, само че това значи страни като тях да стартират да поемат повече задължения, да не е цялата тежест върху граничните страни.
- А няма ли по-скоро бизнес ползи?
- Могат да се търсят някакви, само че не мисля, че са съществени, тъй като, в последна сметка, не са единствено австрийските и нидерландските бизнеси, които имат друг интерес. Да, приказва се, че нидерландските пристанища губят от засилените вложения в гръцките пристанища, само че да не забравяме, че инфраструктурата не е прелестна, тъй че не мисля, че това по някакъв важен метод ще засегне чийто и да било стопански интерес. По-скоро е вътрешнополитическа реторика.
- Трябва ли да останем в пакет с Румъния и в случай че още веднъж до края на декември не бъдем признати по никакъв метод в Шенген, належащо ли е да стартираме правосъдни процедури? Румъния наскоро заприказва за такава алтернатива...
- Съдебните процедури са безмислени, тъй като няма по какъв начин да съумеят. Това е едно от решенията, които в Европейски Съюз се взимат с единогласие, което значи, че всяка една страна членка преценя, има своите причини, никой съд не може да я задължи да вземе някакво друго решение.
Дали би трябвало или дали може да се разделим от Румъния? Теоретично може, само че това ще бъде забележителен проблем, тъй като би трябвало да създадем укрепена шенгенска граница и от двете страни - и от българска и от румънска страна, само че не е невероятно, тъй като, спомняте си при предходните полемики в действителност Австрия спря Румъния. Нидерландия бе подготвена да пусне Румъния, само че да спре България.
- Бихте ли споделили вашия опит като външен министър, по какъв начин се позволяват сходен жанр обстановки? Това ли е най-трудно разрешимата обстановка, която се влачи с години?
- Според мен ние я направихме мъчно разрешима, изключително в последните години, когато има една или две страни, които ни пречат. Начинът да се решат сходни проблеми и то без да става толкоз обществено и много по-ефективно е да се употребяват инструментите, които и ние имаме в Европейски Съюз. В него се водят договаряния по разнообразни тематики. Някои от тях са доста значими за разнообразни страни, несъмнено и за Нидерландия и Австрия, където поддръжката на България или неподкрепата на страната ни е значима. Така че тази тематика от дълго време би могла да се пакетира. Преди много повече години имаше повече страни, които бяха срещу разширението на Шенген, в този момент се сведоха до една - две, тъй че е допустимо това нещо да се случи.
Пример мога да Ви дам, въпреки, че за него не се чу доста. Заради него се появи надписът на еврото на кирилица. Защото се опитваха тогава да ни убедят от Европейски Съюз, че няма потребност да се написа на кирилица, това основава огромни проблеми на Европейската централна банка. Едва ли не гръцкото изписване е доста близко оптически до кирилицата и така нататък Аргументите ни, че ние сме влезнали и в контракта за присъединение еврото се написа евро, а не euro, и че е написано на български, не работеха. Докато в последна сметка България, откакто всички причини не бяха задоволително смислени и правни, не сложи под въпрос подписването на едно от споразуменията за напредването на договарянията на Черна гора.
Разбира се, съгласно тази страна, им обяснихме, тогава България беше един от огромните поддръжници на разширението на Балканите. Накрая въпросът се позволи, без да се стигне до огромни драми, интернационалните кавги и така нататък И в последна сметка се появи надписът на български. Тук не споделям, че би трябвало да се изнудва при всеки случай Европейски Съюз, само че имаме инструмент, който е мощен и тогава, когато имаме и правните причини да настояваме за нещо, България има по какъв начин да го отстоява.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ